/По истински случай - 95 % покритие/

Ако идвате в Карлово, обикаляйте центъра.

Ще ме видите там - аз съм черен и едър.

Преживявам на метри от високия паметник,

който срути на дядо магазина,  живота ...

Сто и трийсет годишният покрив,

непоправян, се клати над мене,

на тавана играят подбалканските призраци –

протестират за още мраковечно пространство.
/ Тук самият си правя с „мраконякакво“ цензура./

Не ме свърта на място, та през десет минути

съм навън и подритвам каквото ми падне.

Даже стари приятели

ме отбягват и казват:
„ Ти си халтава мутра, ти си карловски Мунчо!“

Онзи ден се затътрих – бам, в музея на Левски.

Викам на персонала:  

Дайте косъм от Дякона!

Ще го нося на китката

като ластик на д-р Ливайн -

срещу кръвно и уроки.

/Кьорфишек е това –

да ги включа на поза „радетели“./

И направо контрирам:

Гледам толкова жалите бедните,

нека вмъкнем в Закона ротация –

изработвате седем години

и отстъпвате на безработните,

та и те да усетят музейната сладост.

Да, бактън от връзкари ...

И смразявам лицата им - сякаш пада Балкана отгоре им,

сякаш Някой възкръсва и иска пари за оръжие,

сякаш с бомба ги взимам  заложници

и ги мъкна в смрадта на тавана.

После тръгвам надолу към църквата,

дето Кунчев е станал  Игнатий.

Гледам него, рисуван по кукленски ...

А на белия кон, дето вятърът мене ме вее,

на врата се облягам и шептя на ухото му.

Само ние си знаем, само ние все още дюкяна

го държим под високия паметник,

който срина на дядо живота...

Обикаляйте центъра,

но преди да ме видите, вижте хубаво Карлово.

Имаме си фонтани, облицовки и кръчми.

Наш човек пръв покри Еверест с родно знаме.

Ех, какво снаражение

наши хора натрупаха в Сопот!

А за мирис на рози! -  не, не ми се говори.

Аз съм Ботьо Братанов

и живея реално

между турски долапи и брави.

Гледам български филми и светомния футбол,

а да тъпчат земята са краката ми здрави.

                  © Веселин Делчев